Оцелелите, които предпочетоха да забравят площад Тянанмън

Преди 30 години, Донг Шенгкун хвърля два напоени с газ и запалени парцали към военен автомобил в най-кървавата нощ в Китай. Действие, което ще съсипе живота му.

Тогава той бил работник, на 29 години, който не бил доволен от режима. Но режимът победил и Донг се озовал в затвора с доживотна присъда. Излежал само 17, но през това време жена му се развела с него, синът му отраснал без него, а баща му починал, без да си кажат сбогом.

Днес, Донг, както и други живи активисти, оцелели след кървавите събития на площад Тянанмън, отказват да разкажат на децата си за онези времена, за да ги предпазят.

"Правя го за неговата безопасност“, казва Донг пред CNN, който предпочита синът му да си мисли, че той е обикновен престъпник. Тогава тригодишното дете днес е на 33 и никога не е чувало за това, което се е случило на площада. Правителството е направило всичко възможно да изтрие спомена от събитието.

За клането на площад Тянанмън не пише в учебниците по история, а учениците не биха могли да намерят нито истории, нито снимки в силно цензурираната интернет мрежа на Китай.

"Видях как студентите се опитваха да прескочат оградата, за да се евакуират, а танка отиде право натам и ги премаза“, спомня си Донг. Жертвите са хиляди, но официалната им бройка е потулена. Според някои са 1500, други твърдят, че над 4000 души губят живота си, а трети – 10 хил.

30-годишнината от събитията, разбира се, няма да бъде отбелязана в Китай. Хората, които се грижат интернетът да е спокойно място за младите, ще работят извънредно, за да са сигурни, че нито една думичка за площад Тянанмън няма да бъде прочете от тях. Всеки, който спомене нещо за протеста е арестуван или убит. От началото на годината  дузина активисти изчезнаха в Пекин, след като местен университет обяви, че ще протестира за правата на работниците. Шестима изчезват след Световният ден на свободата на 1 май.

Една от най-трогващите снимки в света е направена именно преди 30 години. На нея мъж стои мирно пред танковете, които вече се връщат, след като са убили хиляди на Тянанмън.

Проучване на BBC обаче показва, че китайците никога не са виждали тази знакова фотография. Джон Съдуорт показва снимката на няколко случайни граждани в Пекин. Повечето от тях заявяват, че никога не са я виждали. Други – че това приличат на чужди танкове, а не китайски.

Изображението, което Китай предпочита да забрави, е най-цензурираното в страната, заедно с видеото, което показва мъжа, който многократно се изправя пред танковете, които се опитват да го избегнат. Близо 80% от запитаните са категорични, че никога не са виждали снимката. Много от тях се страхуват да признаят, че знаят какво виждат на снимката. Един от тях дори реагира остро, питайки: „Как смеете да показвате това тук?“

За да говориш за Тянанмън трябва да си далеч от Китай. Дан Уанг бил човек номер едно в листата за издирване на правителството. По това време е първа година в университета и е едва на 20 години. Уанг играе водеща роля още от началото на протестите, които настоявали за демокрация. По думите му комунистическата партия се опитала да се реформира, но не сторила необходимото.

“Напуснах площад Тянанмън около обяд на 3 юни. Въпреки че знаехме, че сме обградени от армията, всички се усмихваха. Всички бяха оптимистични, че ще победим. Вечерта на същия ден бях в общежитието си в университета и заедно с други активисти обсъждахме бъдещето на протеста“, спомня си Уанг. Тогава получава обаждане от телефонна кабина. Армията е започнала да стреля.

Студентът се опитва да изпрати още 200 човека, които да помогнат на останалите на Тянанмън, но те не успяват да достигнат до другарите си, тъй като всички пътища са блокирани. Тогава неговите съюзници го карат да бяга, за да спаси живота си. Крие се цял месец в различни университети и накрая се предава, защото не иска да живее като мишка.

"Колкото повече се криех, толкова по-виновен изглеждах“, казва той. Прекарва в затвора година, преди да започне процеса. Осъден е едва на 4 години зад решетките. Но това преобръща живота му напълно.

"Никога не съм си представял живота в затвора, а след това в изгнание. Ако това не се беше случило, сега щях да съм поет“, твърди Уанг. Когато излиза от затвора, полицията продължава да го следва навсякъде. Той решава да замине и до ден днешен, макар и родителите му все още да живеят в Китай, Уанг така и не се е прибирал.

А завръщането му би било опасно – само преди дни, правителството на страната показа, че далеч не съжалява за кръвта, пролята на Тянамън. Според министъра на отбраната на Китай, атаката над студентите била оправдана в името на стабилността.

"Мислите, че правителството е сгрешило с начина, по който се е справило с 4 юни? Но то трябваше да спре турбуленцията“, заяви в Сингапур Вей Фънхъ. По думите му "това била правилната политика срещу студентите“.

А Донг и приятелите му, които също оцелели след кървавата нощ, продължават да се надяват, че някой ден все пак ще могат да разкажат историята на децата си в едни нов, по-спокоен Китай, защото това, което са сторили е било правилно и смело.